Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.08.2015 16:02 - БЪЛГАРИ СА ДЪРЖАЛИ СВЕТИЯ ГРААЛ
Автор: bukovski Категория: История   
Прочетен: 4975 Коментари: 0 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Зад яростната война на папските кръстоносци против последователите на богомилите в Южна Франция тегне и амбицията на Ватикана да отнеме от тях Светия граал. Начетените знаят, че магистърът на тамплиерите Ронселин де Фос в писмо от 1243 г. непоколебимо твърди: Сакралният потир е у катарите!

   Когато езотериците очакваха на 21 декември 2012 г. да настъпи краят на света, плъзна поверие, че спасение ще има само за тия, които успеят да се прислонят около връх Бугараш в планината край едноименното село в Южна Франция. Още на 16 ноември 2012 г. РИА Новости предаде от Париж, че властите във Франция са забранили достъпа в района, за да ограничат мощния поток от вярващи, който заплашвал да го залее.

 

  През IX в. селището се е наричало Вила Бугарария

  „Името Бугараш е от думата българин”, обясни още през 2007 г. кметът Делор пред д-р Петър Хаджидимитров при снимките на документалния филм „Богомилите и Светият Граал”. Мястото от хилядолетие било обект на специален интерес. Десетки вярващи дори нощем при пълнолуние изкачват Бугараш да поемат тайнствената му сила. Обичайното обяснение е свързано с Йосиф Ариматейски, който се бил заселил в този район, след като отнесъл потира, от който Иисус пил на Тайната вечеря. За благородния мъж подробно се разказва в апокрифното евангелие на Никодим, който сам нарича в него себе си „първи княз между евреите”. Че Йосиф от Ариматея събрал в Иисусовата чаша и капките от кръвта на Христос (бликнала, когато римският стотник Лонгин Го пробол на кръста) пише и в каноничните благовестия на Матей, Марко, Лука и Йоан, защото той сетне поискал от прокуратора Пилат Понтийски тялото на Спасителя и го погребал в пещерата, която бил подготвил за своя гробница.

    И защо точно катарите са докопали Светия Граал?

 - биха скочили невежите. А явно въпросът тегнел от столетия. Отговорът може би е в доклада на Трифон Коробейников от 1583 г.: в българската черква над Божи гроб се намирали изсечените в скалата гробове на... Св. Йосиф Ариматейски и Св. Никодим! Това е свидетелство на отговорен човек, пратеник на великия руски цар Иван Грозни (който не си поплювал с измамници) при самия Йерусалимски патриарх (който най-добре знаел кой къде какво държи на Свещения хълм)!.

   Още немският монах Йоан Вюрцбургски, посетил Йерусалим между 1160 и 1170 г., поставя българите на второ място (веднага след гърците) когато описва народите, които имали свои „параклиси и вътрешни църкви“ в голямата църква над Божи гроб. Споменатият пратеник на цар Иван Грозни при Йерусалимския патриарх през 1583 г. докладва за голяма българска черква до самия Божи гроб, в която денонощно горели 15 златни кандила! В своето „Описание на Светите места“ за нея пише и руският търговец и дипломат Василий Позняков (1560 г.). Нашият възрожденец Димитър Паничков след свое поклоническо пътуване до Йерусалим през 1858 г. предава разказ на български свещеник, че по времето на цар Симеон Велики в Светия град съществувал дори голям български манастир „Св. Симеон“, обитаван от български монаси чак до началото на ХІХ век, извъннякога абисинската стаичка до Светия гроб и черквата свети Яков [които] също били български” и очевидно от стари времена.

   Не е чудно защо предците ни може да са вторите, които са въздигнали свой параклис на Гроба Господен, щом са първите християни в Европа. По устието на река Нестос (дн. Места) през 52 г. са навлезли в нашия континент апостол Павел, евангелистът Лука и техните спътници св. Тимотей и Сила, та по крайбрежието и в Родопите са спечелили първите си последователи. Положително са стигнали поне до римския град Никополис ад Нестум (сега в руини край гр. Гоце Делчев). Но дори да са останали само в поречието на Места, нагоре са продължили покръстените от тях траки. Сред тях бил и приобщеният към апостолите Климент – единственият поименно споменат от Павел негов сътрудник в посланието му до жителите на Филипи (4:3), защото явно те са го познавали като изключително добродетелен местен мъж. Той станал архиепископ на Сердика вероятно през 80-те години на І век, а под сердикийската базилика „Св. София” стоят основите на черква с каменен кръст от това време. По данни на св. Геласий Казиченски, дори през V в. Сердикийският църковен диоцез се разпростирал от южния край на Италия до Карпатите, та – несъмнено заради красноречивия успех на Климент като сердикийски епископ – сетне апостол Петър го повикал за архиепископ в Рим и сега светът го тачи под името Св. Климент, Втори папа Римски, но той е

 наш небесен закрилник  като Св. Климент Сердикийски и Римски 

    Апостол Андрей – първият позван от Иисус! – пък покръствал през 55 г. хората по сетне българското крайбрежие на Черно море и основал преславната Доростолска митрополия...

   Така вече не изглежда задължително лично св. Йосиф от Ариматея да е отнесъл Свещения граал в днешна Южна Франция. В предишната публикация описах как в началото на VІ век там са отишли готите, населявали нашата Мизия от времето на св. Константин Велики, а през Х век –и българските посветени. Това значително усложнява работата на хората, които търсят реликвата, защото, както изтъква д-р Петър Хаджидимитров от Швейцария,  още 100-тина френски селища и местности носят имена с български корен... когато аристокрацията и рицарството на Лангедок прегръща идеите на проповедниците богомили, дошли от далечна България. Учението било най-силно в Тулуза, в Каркасон, в Безие, Алби, Фоа

   Войната на благословените от папата кръстоносци против катарите продължила 35 години, като насилието на това обжелезено воинство било крайно жестоко дори по стряскащите средновековни мерки. На 1 март 1244 г., след десетмесечна отбрана на последната катарска крепост Монсегюр в Пиренеите, останалите горе около 400 бранители обявили, че били готови да преговарят. Папските хора обещали на редовите бойци да ги пуснат по живо, по здраво заедно с оръжието, багажа и парите им, щом получели от еретиците онова, което ги интересувало. Дори дали дума и на увлечените от богомилските проповедници, че щели да се отърват с много леки наказания, стига да се покаели по надлежния ред.

    Обсадените помолили да ги изчакат половин месец, за да обмислят добре великодушните условия. Дори предложили заложници на обсадителите си – да ги убият, ако някой избягал от крепостта през това време. Обещали, че след две седмици сами щели да отворят портата и да излязат.

   Посветени изследователи на събитието пишат, че според тогавашния календар в последния ден на примирието Слънцето влизало в пролетната си фаза”. В Синодика на Борил става дума, че

 богомилите имали специални тайнства във връзка със Слънцето

 В нощта срещу 16 март 1244 г. в крепостта Монсегюр наистина ставало нещо, което напомняло пра­знични обреди. Дори някои автори пишат, че навярно отсрочката е била поискана от съвършените именно за да дочакат горе този свещен по космически дадености ден.

   Още на заранта кръстоносците нахлули през отворената порта на цитаделата. Катарите – общо към 150-180 вярващи и съвършениотзивчиво се предали в ръцете им. Никой не се отрекъл от вярата си и рицарите залостили горе останалите бойци, като ги предупредили,че ако някой избяга, тях щели да избият до крак.

   После яростно смъкнали по склона пленените катари и ги отвели до огромен навес за дърва. Когато го запалили, никой от чистите не опитал да избяга. Напротив – всички заедно влезли в пламъците за огненото си кръщение.

   В руините от крепостта после било търсено дълго не само от кръстоносците. Знае се, че в подземията останали укрити четирима съвършени. През следващата нощ един от мест­ните хора ги извел, като се спуснали с въжета по стръмния западен склон на планината. Тогава те

 отнесли онова, което посветените пазели като съкровище

 Поели с одобрението на заложниците горе и щом рискът си струвал, явно става дума за реликва по-ценна от живота на всичките заедно.

   Стойността на изнесеното очевидно била неизмерима с пари.

   През 1928 г. и германският изследовател на катарството Ото Ран започнал усилено да обхожда района на последната им крепост Монсегюр да търси онова, което папските рицари не открили. Не го намерил, но книгата си за онова време озаглавил с недвусмисленото „Кръстоносният поход срещу Граала”...цялата история подробно съм описал в новата си богато илюстрирана книга „Похитените съкровища на богомилите”, която издателство „Сиела” търпеливо изпипва за печат вече девети месец...

Цялата история подробно съм описал в новата си богато илюстрирана книга „Похитените съкровища на богомилите”, която издателство „Сиела” подготвя за печат...




Гласувай:
11



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bukovski
Категория: История
Прочетен: 131372
Постинги: 22
Коментари: 8
Гласове: 48
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031