В този миг спътниците ми от „Виделей” тъкмо подхващаха новобогомилската ни служба. Опитах съзвучно да се приобщя към техните обреди, но едва ли съм успял с тяхната прилежност и изчерпателност, защото примирах от нетърпение да снимам отново нишата.

 Той ми даде да разбера, че не го бях издебнал

 Дори ме изчака да изрека с моите спътници нашите пожелания за благоденствие и духовен възход на България и народа ни. Сетне, когато обредната погача бе разчупена и свещеното вино разлято, той ми „позира” за още два кадъра.

   Твърде досаден за благоговейното настроение, в което всички бяха изпаднали, аз помолих настойчиво някои от приятелите ми наоколо да снимат същата ниша. Не знам какво са прихванали фотоапаратите им – когато пуснах във фейсбук снимките, които аз направих, очаквах да откликнат и други...

    Още преди да тръгнем на нашия Духовен пътуващ семинар по дакийските светилища в Румъния, аз живеех с предчувствието, че свещените каменни структури ще откликнат на интереса ни към тях. Всички знаем, че те са „сглобени” от силиций, а той е втори след кислорода по разпространение на Земята – 27,6 на сто от масата на земната кора! Силицият е най-близкият химичен аналог на въглерода с всички произтичащи от това последствия – естествено и с най-голямо разнообразие на валентност след въглерода! От другите елементи само атомите на силиция могат да се съединяват един с друг с ковалентни връзки. И двата елемента оформят дълги вериги, или полимери. Известна е теорията, според която сортирането на въглеводородни съединения с определена изометрия в пребиотичната „супа” при зараждането на земния живот е ставало на повърхността на силикати. Структурите му наподобяват ДНК като имат свойството да копират оригиналната структура и да създават нови подобни на нея. Изследователи от Института по физика „Макс Планк” в Германия и учени от Руската академия на науките са открили, че при определени условия частици от силиций на прах могат да образуват спираловидни структури и да се размножават.

   Край Вълча в Трансилвания ние видяхме камъните, които не само растат до огромни размери, но и си „раждат” потомство...

 Това роднинство между нас и силиция ме въодушеви

 още на тръгване да изложа на хипотезата, че – освен във въглеродно-белтъчен-нуклеиново-воден вид, – не е изключено живот на Земята да съществува и на силициева основа.  Идеята, че е възможно да съществува силициева форма на живот, е изтъкнал още през 1891 г. германският астрофизик Юлиус Шайнер (1858‒1913), а аз дръзко продължих с предположението, че древните ни предци можа да са общували с мегалитите в своите светилища. За това ме подсети пиезоелектричния ефект, който възниква в силиция под въздействие на механично напрежение, поради което силициевите кристали са чувствителният елемент не само в различни датчици и като контактни пиезоелектрически предпазители, но и в микрофоните.

   Добре е да помним, че

 силицият открай време се е „интересувал” от човека

    През 1912 г. немският лекар Кюн изказал хипотезата, че именно силицият препятства развитието на атеросклерозата. През 1957 г. двама французи потвърдили догадката му като установили, че в кръвоносните съдове на пациентите с атеросклероза съдържанието на силиций е много по-ниско от това у здравите хора. Задълбочените изследвания доказали, че освен като своеобразен „еластан”, който осигурява гъвкавостта на кръвоносните съдове, силицият изпълнява в тях и ролята на устройство, което „слуша” и изпълнява командите на главния мозък за тяхното свиване и разширение в зависимост от потребностите на организма. Освен това, силицият образува в организма колоидни системи, които чрез своя електричен заряд улавят всевъзможни вредни за организма съставки в кръвния ток и особено в дебелото черво...
   Растящите камъни край Вълча не се оказаха сговорчиви роднини. Но не ме разколебаха, че сред огромните вековечни скали в каменните си светилища посветените ни предци са се домогвали до проникновения към други светове, измерения, ПО-знания. Силицият е оня елемент в компютрите ни и в електрониката със сходни предназначения, който, най-общо казано, поема и съхранява информацията. Като добавим и удивителната му способност да „чува” (пиезоелектричният ефект), явно ритмичните химни, песнопения и обреди на някогашните жреци са възбуждали съхраняваната информация в конфигурираните по определена схема мегалити да се „раздвижи” между тях и хората. В този процес силициевите структури са били „събуждани” да обработват

до усвоим за хората вид натрупаната космическо-земна енергия

   Не виждам причини проникновението, което заснех в нишата на скалния храм, да е в ответ на нашите все по-осъзнати действия в древните мегалитни структури. Но оставям и на вас да да прецените дали видението, което заснех, наистина е отклик на надеждата ми, че – докато обхождаме светилищата-бърлоги на траките-даки (сиреч: вълци) – ще съумеем да осъществим контакт със земна цивилизация на силициева основа. Честно казано, чак докато в София „преточих” снимките в компютъра си, аз се боях, че това може да е било само мое привидение. Но във фейсбук го видяха всички и мнозина откликнаха на него, та то във всеки случай съществува и по критериите на науката – документирано е, а опитът е възпроизведен дори трикратно.

   Можех да снимам още – то не изчезваше. Но аз вече знаех, че за мене то позираше. Затова се отдръпнах от удобната си позиция да го фиксират и други.
   Не изключвам възможността това недзъртане да беше през някое от измеренията редом с обозримите от нас, за които физиците отдавна пресмятат дали са десет, двайсет и две или още повече. Надявам се и това да разберем. Засега  просто споделям какво съм видял, какви хипотези има за него и надеждите си, че друг също ще се престраши... 

   Не се имам за най-късметлията в света. Но ако се окаже, че Онова от силициевата цивилизация ме намира за подходящ посредник, то ще е защото Те знаят, че аз няма да стискам наученото от тях само за себе си. А тепърва с виделейците имаме да обхождаме много специални светилища, та дръжте под око с какво ще продължа.

   Предполагам, че на това ще разчитат и силициевите ми приятели.