Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2015 11:44 - Тайната обител на Боян Мага
Автор: bukovski Категория: История   
Прочетен: 8111 Коментари: 0 Гласове:
2



     Тежка тайна тегне над обителта, в която княз Вениамин-Боян е следвал своите проникновения. За манастир, посветен на Света Параскева, пише загадъчният Епископ Симеон. Макар той да не уточнява, че този свят градеж е бил в Преслав, езотериците упорито го търсят в столицата. Не мисля, че е логично – няма свидетелство Магът да е предизвиквал пряко цар Петър, който, по повод на неговото учение, по това време е разменял задушевни писма с константинополския патриарх Теофилакт, чичо на българската царица Мария-Елена.

   Известно е, че около 888 г., когато от Магнаурската школа се завърнал Симеонсамият той се установил в новия манастир „при устието на Тича” (където тя се влива в Голяма Камчия), който по нареждане на баща му княз Борис-Михаил току-що бил създаден на десетина километра от Преслав като „княжески”. Няма спор по становището, че Покръстителят е готвел малкия си син за патриарх на Българската църква.

   Но през 893 г. Борис-Михаил свалил от трона първородника си цар Владимир-Хръсате и поставил начело на държавата Симеон.

   Разумно ми изглежда именно оня  „княжески” манастир „при устието на Тича” да е бил предоставен на Вениамин-Боян.

   А мястото там е обвеяно с многовековни мистерии. То хванало очите дори на етнарха (светския водач) на готите Вулфила. След като през първите десетилетия на ІV в. в гр. Никополис ад Иструм (край дн. Велико Търново) той стъкмил азбуката на готите и превел Светото писание на готски, изоставил отлично подредения по римски маниер град и отвел най-близкото си обкръжение именно „при устието на Тича”. То е на десетина километра от днешния Велики Преслав и там от тяхното пребиваване нашият археолог Тодор Балабанов проучи съзвездие градежи от неговия „епископски център”. А колко наситена дейност е била развивана там говорят разкритите четири черкви! В едната има стенописи и вероятно е била лична на епископа. Редом с нея, засипана под голяма могила, е разкопана и внушителна епископална базилика.

    Защо на Вулфила му е трябвало да създаде духовния център за своите мали готи чак 150 км. на изток от Никополис ад Иструм?

 
   Не го е създал случайно в земите на траките-гети, след като явно именно през 337 г., когато цариградският патриарх Евсевий го ръкоположил за епископ, приел за свое духовно име „Вулфила” – сиреч „Вълчето”. Известно е, че при траките-гети от Североизточна България посветените ставали „вълци”, когато не научавали да преминават и в други измерения.

   А на това загадъчно място археологът Тодор Балабанов е намерил следи от интересна осмоъгълна сграда, чийто план почти повтаря този на гробницата на готския крал Теодорих Велики в Равена. В октагона езотериците виждат преминаването на квадрата (представящ земята) в кръг (представящ небето), затова се приема като знак за възстановяване, обновяване, прераждане, преход и дори за върха, който може да постигне човекът, устремен да се издигне над земния свят. Понеже изразява осемте врати, които позволяват да се премине от едно състояние на съзнанието в друго, в храмовата архитектура осмостенът е символ на възраждане към вечния живот. Като обединява четирите основни посоките на света плюс четирите междинни, някъде наричат осмоъгълника „осем ветрове” – като фигуративен израз за универсалност.

   Основи на такъв октагон има от 313-320 г. сред София – в останките от имперските градежи на Константин Велики, съхранени сега в двора на Президентството. Осмоъгълната сграда в духовния център на Вулфила би трябвало да е построена двайсетина години по-късно.

  
През 822 г. точно на същото място

 

върху „наклонената тераса на няколкостотин метра от десния бряг на Тича” прапрадядото на Мага Боян – кан Омуртаг – вдигнал укрепен замък (аул) с ров, землен вал и вътрешна крепостна стена от дялани каменни блокове. Канът определено недолюбвал християните, защото такива били ромеите, най-яростните му и изключително подли противници, та порутил готските черкви. Твърдината, която построил, напомняла точно укреплението на дворцовия комплекс (цитаделата) в Плиска и дори са открити останки от тронна палата. Тук също имало малък дворец с баня, но редом били построени и казарми за явно голяма охрана.

    Редом със затрупаните основи на четирите готски черкви от ІV в., изследователите на Омуртаговия укрепен дворец са откриха обаче и... трикорабната базилика от IX в. Приписка на монаха Тудор Доксов (брат на княз Борис-Михаил) документира, че князът съградил там „златна нова черква”. Архитектурният план на храма е близък до някои от базиликите в Плиска и манастирската черква при с. Равда от ІХ в., които са величествени и въздигнати по царска воля. Ширината на основите в олтарното пространство – 1,30 м на надлъжните фасадни зидове и 1,60 м на централния кораб – подсказват, че сградата е имала масивна покривна конструкция от три полуцилиндрични свода, като този над средния кораб се е извисявал над останалите. Градежът е бил монументален, защото запазените на място в основите масивни каменни блокове са с размери 40х40 х30 см и показват, че изграждането на българската базилика е свързано с държавната власт – явно княжеският манастир за Симеон върху „наклонената тераса на няколко стотин метра от десния бряг на Тича”...

 

Сам цар Симеон дал вълче име на най-малкия си син

 

Вениамин е изтъкнато още в първата книга на Библията като име на вълк. Дали така ревностно залагалия на книгите, високообразованият, но и хитроумен цар Симеон с така умело „библиезираното” вълче име не е запазил изход за династията си, като сам потайно е отредил четвъртия от синовете си за... маг на българите – извечният колобър? Сметката излиза, защото като тотемно животно вълкът е бил застъпен в семейната хералдика на рода Дуло, от който произлиза и основателят на Дунавска България кан Аспарух, а (ако вярваме на гърците) траките смятали тайнствения звяр за покровител и на бога Хермес (когото елините имали този бог за посредник между нашия свят и отвъдното).

   Това, последното, май събужда подозрение, че Вениамин-Боян може да е бил обречен за посредник в духовния живот между древните и сетните жители на нашите земи. При целия си устрем да изгради на Балканите по-християнска империя от гърците, още цар Симеон е бил наясно, че „християнството у нас... взе една съвсем особена форма – както ще напише през 1937 г. Марин Големинов: – То се утвърди външно, но не успя да проникне дълбоко в душите. Духовно народът остана езичник”. Разбира се, аргументът на бележития наш композитор е, че това „обяснява защо нашето светско звукотворчество и религиозното такова лежат на съвсем различни плоскости. Взаимодействието между тях е било избегнато, като всяко от тях е следвало свой собствен път”. Ето: става дума за хармония!  

 

   На княз Вениамин-Боян не са му били нужни мрачни подземия за тайни срещи

 

 – той е разполагал със залите в отлично укрепения замък на прадядо си. А за посветителските си мистерии със съпътстващите ги свещенодействия той пък наследил изконните места за тях – в отсрещните пещери на свещеното Мадарско плато. Неслучайно в тях векове след него се заселили монасите-мистици: исихастите. По правило свещените територии се наследяват и развиват, та скалната им обител явно е усвоила древното вълче светилище, ползвано и от Мага Боян. Споменатите подземни зали също трябва да са ТАМ, но цариградските църковници вероятно са затрупали проходите към тях. Като упорити гонители на богомилите, ромеите са се възползвали от завладяването на Източна България да заличат и местата, свързани с изконното за българите древно познание. Но народът ни е запомнил, че мястото на Боян Мага е там и затова в своите предания го „вижда” да бди с магичната си мощ от свещеното Мадарско плато, защото „пазел стария родов закон и старите знания, бил живата памет на българите и тяхна съвест, в него се бил въплътил Духът-пазител на България. Когато настанала кървава битка с враговете, те започнали да надвиват и краят бил близо. Тогава на една островърха канара се появило голямо кълбо светлина. От светлината излязъл мъж, а канарата се строшила и паднала върху враговете. Всички познали княз Боян Магьосника, а нашествениците се стъписали заслепени, поразени от силата му”...

   Тези предания може да звучат нелепо само за хора, които не познават духовните тайнства на посветените ктисти и копнобати сред гетите-„вълци” от Северозападна България, свързани с посредничеството на духовете-хероси между хората и Бога.  

   А че Княжеският манастир там е бил изключително важно място за държавата говори и свидетелството на епископ Петър Богдан от 1640 г., че в каменната обител „тук още стои владика (След седем века и половина, когато България е под турско иго!!!). И виждат се на много места кирилски писмена, но тъй като са развалени, не може да се разумее техният смисъл”.

 

 Проф. Васил Златарски пръв обявил къде е бил Княжеският манастир

 

Той доказва, „че епископът му, който през Второто българско царство е бил митрополит с титлата „прототрон” подир търновския патриарх, е имал своята резиденция в този манастир още в ХVІІ в., което ясно свидетелствува какво важно значение е имала в старо време тази светиня”. Когато през лятото на 1896 г. той посетил мястото край с. Чатали (сега Хан Крум), научил, че през пролетта били разкопани среновекови зидове. Разкопките обаче били „спрени по заповед на окръжния управител”. Извадените камъни били продадени на местния ханджия, с които той съзидал новото крило на хана си. Историкът описва добре издяланите и изгладени квадри (с каквито са градени и Плиска, и Преслав) с различни знаци по тях. „Между тия камъни се белееше един чист мраморен валчест стълб”. Ужасен от вандализма с подкрепата на властта, професорът огледал мяското, откъдето били изкопани квадрите „в една от нивите, които покриват една от терасите на южния склон на Шуменското плато наляво по пътя от с. Чатали за с. Троица”. Той прилежно описва всичко, което вижда, въпреки вековното старателно почистване на земята от камъните: „между хоросана се търкалят маса парчета от бели и шарени мраморни гладки плочки от различна дебелина, кръшлеци от мраморни главини (капители) с аканти и много други парчета от мраморни стълбове, керемиди с релефни украшения, парчета от червени и жълти тухли със знакове” и т.н. – влудяващ образ на ликвидацията, която след турските погроми продължава и с благословията на българските властници. Като обходил района, открил дори мраморни капители, турени за столчета покрай околните воденици...

   Със същата покруса проф. Златарски описва и скалната обител горе на платото...  

   Църквата смята, че всичко за Мага Боян и неговото обкръжение е изтрито. НАучените разчитат, че за него няма надеждни исторически доказателства.

   Аз вярвам, че той е сред нас. В духовния свят, който също е тук.

 

   Цялата история около тайната обител на княз Вениамин-Боян разказвам в новата си книга „Похитените съкровища на богомилите”, която се надявам да излезе до месец от издателство „Сиела”.

 




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bukovski
Категория: История
Прочетен: 131298
Постинги: 22
Коментари: 8
Гласове: 48
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031