НА ИЗЧЕЗВАНЕ

---

  Баячка търси последователи

 

84-годишната баба Мънда лекува уроки, хвърля боб и брашно

 

Екстрасенсите, врачките, баячките... Всички те твърдят, че притежават "дарба", нещо божествено. В периферията на официалната медицина по един или друг начин понякога те успяват да отстранят малки ежедневни болежки. Друг път правят чудеса със сериозни заболявания, дори когато лекарите вече са махнали с ръка. Никога тези т. нар. алтернативни лечители не са били по-търсени, отколкото сега - в началото на XXI век. И все пак остава въпросът на кого да вярваме? Дали на физиономиите, които ни заливат от телевизионния екран и срещу едно име предсказват цялото бъдеще и чрез своята "енергия" влияят положително на здравето на зрителите (поне така твърдят те)? Дали на циганките от крайните квартали, които чрез паници разговарят с духа на умрелите? Дали на излъсканата дама, която приема в луксозен кабинет и твърди, че като нейните биотокове няма други? Дали на старата баба, според която няма начин брашното и бобът да не покажат вярно? Изборът е индивидуален. Все пак не пренебрегвайте слуховете по повод един или друг лечител. Утвърдените нямат нужда от шумна рекламна кампания. Обикновено доволните или разочарованите "пациенти" сами свършват тази работа.

Някога имало български народни лечителки, които притежавали тайнствено умение да лекуват с думи. Наричали се баячки, а магическите им целебни слова - баене. В наше време тази практика се смята за отживяло суеверие. Но и до ден днешен се разказват "истински" случки за изцелени чрез баене. Макар и рядко, все още могат да се открият и възрастни жени, наследили тайнственото баяческо познание от своите майки и баби.

Народното вярване е, че

баячката не бива

да изрича на глас

своите вълшебни слова, защото те ще изгубят силата си и ще престанат да действат. Затова по традиция баячката разкрива своите тайни едва преди смъртта си и посвещава в тях единствено дъщеря, внучка или роднинско момиче, което има качества да продължи лечителската практика. И то ще трябва да помни наученото чак докато остарее. Но колкото по-назад във времето остава тази традиция, толкова по-възможно е външен човек да надзърне в скритите тайни на баенето.

84-годишната Магдалена Монова, по-известна като баба Мънда, живее в с. Коиловци, Плевенско. Всички в околията знаят, че бае, гледа на боб, хвърля и брашно. Може би е една от последните, които се занимават с това. Хората разказват, че често и неверници тропат на вратата й, ей така, все пак да опитат. От нея никога няма да чуете например, че най-ефикасният лек срещу безсъние е да се смесят лековити билки с щипка пепел от препариран бухал или чрез поставяне под леглото на спящия на съд с "тайнствена" синя течност. Нито пък ще ви накара да се снабдите с куп други неща като - кръст, махало, гривна с магнетично действие като залог за дълголетие, здраве, късмет и пламенна любов. Няма да ви каже и, че човек сам може да влезе в контакт с духовете, като почука на ръба на чиния със зъб от диво прасе. Тя просто ще ви приеме и ще ви обясни какво може - на какво гледа и какво лекува. Ще се смее заразително, а когато стане въпрос за неверниците, ще махне с ръка и ще каже: "И аз не знам как става, но се получава. Че то и лекари са идвали при мен да им хвърля боб или брашно".

Да бае и да гледа Магдалена научила от своята баба Куна, известна в цялата околия. При нея с часове се чакало, спомня си внучката. С баене бабата лекувала различни мистериозни и нелечими с други средства болести.

Особено популярна навремето

“диагноза”

била уроки.

Вярвало се, че човек с "лоши очи", т. е. със завистлив или злонамерен поглед, може да причини тежка болест. За особено податливи на "уроки" се смятали децата и хубавите моми и жени. Затова те носели различни гердани и диадеми, които да отклоняват лошите погледи от лицето. Но ако все пак хванели уроки, бабата със заклинателни думи прогонвала болестта далеч от хората, в някое диво място - “в пусти гори дека слънце не грее, дека ветър не духа, дека петел не пее, дека куче не лае, дека овци не блеят, дека кози не врещат”.

Думите били различни. Понякога болестта се назовавала с черни краски и била черна птица или черна крава с черно теле и черно мляко, сипано в черна паница в черна къща от черна жена. Друг път болестта се прогонвала със страховити заплахи. Имало и вариант да се моли за милост да "пусне" човека. Понякога заклинанията призовавали добрите сили. Дали ще подейства баенето, зависиело и от това дали се изпълнява в подходящ момент - на децата по изгрев слънце, за самодивска болест се баело след залез слънце, на мъж - срещу понеделник или четвъртък, на жена - срещу сряда и събота.

"Спомням си като вчера (въпреки че вече малко почнах да позабравям, от годинките ще е). Бях на 12. Мама и тати отидоха в центъра на хорото, да се повеселят. Тогава баба ми рече: "Синко, я вземи моливчето и тетрадката. Аз ще ти казвам, а ти ще си записваш. Така ще се научиш да помагаш на хората. И аз това направих.

Пиша първо болестта, после думите, които се баят,

и какво се прави. Лека-полека започнах. Първо баба седеше до мене, после сама продължих. Хората доволни бяха", разказва баба Мънда. И добавя, че най-много я търсели от с. Върбица. Като тръгнели булките с бебетата във вързопчетата, не се отказвали, докато не получат лек. "Веднъж помня седях до баба. Тя ме гледа, а аз бая, търкам с масълце. Жените идват на другия ден и викат: "Ма, бабо Куне (така се казваше баба ми), ма много му е лека ръката на туй дете. Моето бебе както ревеше, сега чак до вкъщи спа". А аз се смея и викам: то му е друскало на гърба, затова е спало. И от тогава вече всички ме научиха", словоохотлива е баба Мънда.

И разправя какво точно цери. Не скрива, че не всичко е по силите й, защото не е учила. Но това, което може, е на 100 процента. Казва, че помага срещу уроки, истравници (топчици под мишничките на бебетата), червенка. "При малките деца тя излиза като на лоторки, като шарка. Те бабите тръгнат да мажат с това-онова, то се подлютява и влиза в очите. Аз така един мъж изцерих, когато беше още дете. Той получил червенка. Не знам какво го лекували, но тя влязла в очите. Отишли в болницата и лекарите го мазали с какво ли не, ама нищо не става. Искали да му извадят окото. Бабата рекла: "Я ми изписвайте детето. Къде ще го гледам сираче, пък и кьораво". И дойде при мен. Аз направих това, дето съм научила от баба ми. Три пъти го мазах. Първо се взема лой от овцете, на която се бае. Ако тя не помогне, се пробва с жълтопръстница - това е пръстта, дето се слага под котлите. Окалят се кълчища и се бае: "Запалила се червена роса, с нищо не можах да я угася, угаси я с калта под котлите". И се маже. Сега детето е дядо. Той като си доведе булка, та ма викаха на сватбата, големи дарове бяха", дава като доказателство за способностите си баба Мънда.

И решава да

разкрие тайната

при гледането

на брашно.

То се хвърляло само за страх. Показвало от какво се е уплашил човек, а после следва "лечението". " Първо питам човека как се казва. С брашно в ръка се кръстя до три пъти, после и на него му правя кръст - като почвам от главата и обикалям целия човек - на коленете, на ръцете и и пак на главата свършвам. След това хвърлям брашното на камината и гледам какво ще се образува. Веднага излиза фигурката на това, от което се е уплашил. Когато е от катастрофа, се срещат две коли и има точки, дето са колелетата. Когато страхът е от бой, се събира брашното на едно място. Ако е от човек, се вижда как има надвесен човек. Ако е от смъртник - опънато седи".

След като се разбере причината за страха, се преминава към "лечението". Брашното се размива във вода и уплашеният пие до три пъти. После се пръска, когато не очаква, че да се сепне. Мие си очите, слага от течността на главата, на сърцето. "Страхът най-много бие в кличето (зад коляното) - и там се маже. Затова като вървиш, краката ти се скъсяват (подкосяват се). С останалото човекът се къпе, трябва да мине водата през тялото", обяснява баба Мънда.

На въпроса винаги ли има резултат, тя отговаря: "Страхът минава. Не знам как, ама става. Нямам обяснение. Аз само правя това, което трябва. Всичко останало си идва".

После вади стъклено шишенце от лекарство. Вътре има 41 бобени зърна. С тях гледа на изгубена или открадната вещ. Само това може да покаже бобът. Друго не предсказва. "Този, на когото гледаш, трябва да го бутне с ръка и да си нарече - какво се е загубило и дали ще се намери. Аз го хвърлям и казвам: 41 зърно да покаже бобът еди-какво си загубило ли се е, откраднато ли е (човекът си го казва). Като се хвърли, се дели на три купчинки. Средната се дели по четири зърна. Ако засекат всички на 4 - отсича, че няма да се намери. Когато остане едно - на първия ден ще го намериш, на две - на втория и т. н. Дясната купчинка се дели на път - щом е 1, 2, 3 - ще го намериш, четири - няма. Лявата купчинка - също.

"Хвърля се

до три пъти,

за да се види

дали еднакво ще покаже", обяснява подробно старицата.

Баба Мънда признава, че най-важното е да разбираш това, което правиш. Не се притеснява, че е споделила точно как става всичко, защото досега се е опитвала да научи много хора, но... "няма мераклии". А и има едно изключително важно условие, за да може наученото "да хваща". Обикновено в тънкостите на лечителството и баятелството се обучават млади момичета, още деца. "Всеки може да се научи, но не винаги има ефект. На такива работи се учат момичета, които още не са се препрали (не им е дошла менструацията) или, както бабите казват, не ги е клъвнало петлето. Учи ли се вече мома, не може да минава", твърди лечителката.

Баба Мънда признава, че търси девойче, на което да предаде знанията си, но засега удря на камък. Опитала се да "зариби" внучките, ама те не показали голямо желание. Въпреки че знаели да си баят, ако се наложи. "То сега кой ти гледа такива работи. Синът и снахата в Плевен - работят. Като имат време, понаминават. На никого не му се занимава с бабините истории", смее се 84-годишната старица. Която обаче не е обезнадеждена. Вярва, че все ще стане. Ето преди дни едо момиче на доктор дошло да се учи, ама и то нещо не поело добре. Ама ще стане, убедена е баба Мънда.

"Аз не предсказвам бъдещето. И куршум не лея, защото водата, дето карат хората после да я пият, е мръсна", решава да сподели още известната коиловчанка. А когато стане въпрос за пари, направо се превива от смях. "Аз им викам: не вадете портмонето, че не можете да ми платите. По 1 000 лв. вземам", казва тя. И признава, че който даде 0,50 лв. или левче е добре дошъл. Ако няма - здраве да е! И на едно цвете от градината се радва, защото най-важното е хората да се оправят. Според нея прекалено много в днешно време хората се тъпчат с илачи. Вярно и те помагали, но когато може и с друг лек, защо да се натоварва душицата...

 

 

Според народопсихологията

 

Техники и средства за изчистване на вредни въздействия

 

Нашият народ от векове е познавал негативните енергии. Винаги е имало по земите ни врачки и баячки - хора със загадъчни дарби и познания, които "развалят" стореното от други зло. Баенето се основава на вярата в една сила, която съществува в различна степен във всяко животно, човек и предмет. Според народните вярвания тази сила може да се предава от човек на човек или от човек върху предмет.

Според прабългарските религиозни вярвания тази неведома въздействаща сила е "разлята" навсякъде. Най-голямо и най-силно е въздействието й в кръвта, слюнката, мозъка, главата. Смятало се, че се натрупва в голямо количество в млякото на кърмачката, в косата на човека, в костите и някои органи на свещените животни. Не случайно старите баби при възпаление на очите препоръчват цръкване на кърма в болното око, а също така плюят върху детето, изричайки: "Пу, да не те урочасат”.

В България се смята, че баячката трябва да предава по наследство знанието си. Обикновено най-старият от семейството го предавал на най-младия, който имал най-добри дадености. Прехвърляне на уменията за баене е ставало и по стечение на обстоятелствата. Ако стар човек, който може да бае или лекува по такъв странен начин, няма на кого от семейството си да предаде своите умения, той ги предава на друг, "случаен", но надарен човек, който минава покрай него в момента.

Специално в случая с баенето, предаването обикновено ставало чрез плюене в устата. Смятало се е, че чрез слюнката баячката предава цялото си познание и по своеобразен начин "посвещава" наследника си.

Според народните вярвания баенето не е губело силата си, ако бъде откраднато насила. Но не всеки е имал възможност да приема натрупаните добри енергии. Баячките винаги са имали лечебна сила, но тя била концентрирана или в лявата, или в дясната ръка. Това било индивидуално.

Смятало се, че повечето хора, които имат способности да изчистват психични атаки и негативни въздействия, са ги добивали по време на земетресение. Още по-добре било, ако по време на земетресението този човек вземе от разлюляната пръст, т. е. от гръдта на Земята, или е уловил къртица, тъй като се смятало, че тя може да се свърже директно с "долния свят". Един от най-лесните начини да не те урочасат бил да си намокриш веждите или надвеждието с малко собствена урина. Това според народните поверия е и предпазна, и изчистваща мярка.

Прабългарите са използвали друг лесен начин за изчистване от негативни наслагвания. Поставяли са на пода под всяко легло един до друг конски кестени с изпъкналата част нагоре. Кестените са на разстояние 10 - 15 сантиметра един от друг и се нареждат по протежение на цялото легло, като по средата между тях се разхвърлят няколко глави лук или чесън.

 

Материалът е от архива на BG Север