Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2016 12:21 - „РАСИЗМЪТ” ДА СЕ ИЗВИСИШ КАТО ДУХОВНО СЪВЪРШЕН
Автор: bukovski Категория: История   
Прочетен: 1340 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ПОД

„НЕПОРИНАТАТА ВИЗАНТИЙСКА ВОНЯ”

 ПРОКИСНА НОВА КЛЕВЕТА

 

    Още гениалният Христо Ботев тревожно протръби, че над нас тегне непорината византийска воня, коя продаде и съсипа народа, а днес носи на шия ключовете на неговите окови (вестник „Дума на българските емигранти”, 1871 г.). През изминалите 145 години от тогава това страховито определение не беше обезсилено от засегнатия църковен клир с богоугодна служба, а напротив – синодалните ни отци се предоставиха за съслужение с управляващите, които бяха безбожници по идеология и поведение. Сривът на комунистическия режим очевидно не обезсили властта на водещите ги офицери от ДС, които ги бяха подчинили и развратили, а това отблъсна много миряни от Църквата.

    В навечерието на изконната Българска Нова година „непоринатата византийска воня” преля от националния ни Канал 1 в домовете на бедните телезрители през устата на един богослов. При това той не просто яростно издекламира одъртелите с хиляда години клевети против богомилите, но ехидно добави и своя: че те били „расисти”, защото се смятали за съвършени.

   От студент търся и чета богословски трудове. Но качествени творби от съвремени български църковници не намерих. Чужди на всяко усилие да осмислят след хиляда години онова, което техните умни и несравнимо по-начетени колеги на Запад са изтъкнали като велик принос на Българското учение, нашите православни талмудисти налудничаво повтарят хвърлените опипом – и то по принцип за познатите му ереси – приказки от 20-годишния константинополски патриарх-скопец Теофилакт до зет му цар Петър.

   Всички сме учили за църковния писател от Х век Презвитер Козма и неговата „Беседа против богомилите”. В безусловно полемичната си творба той се опитал да разкатае вярата на Учението. Някои изследователи смятат, че авторът е бил близък до цар Петър, но дори и те не твърдят, че е писал по негова поръчка. Мисля, че санът му е твърде нисък да получи толкова сложна държавна задача. Като критикувал възгледите и поведението на адептите, свързани с учението на царския брат Боян, той е целял да докаже най-вече как е нямало начин такива хора да са угодни на Бога.

   Не изключвам обаче и възможността само да натрапва такова впечатление. А понеже съм работил 42 години като професионален редактор в централни вестници и списания, ще заложа на целия си опит, за да открия основанията му – преди всичко в Учението, а впоследствие и като автор. Като отстраних огромния поток от обичайните проповеднически пасажи и оставих само изреченията, в които споменава нещо конкретно, „ужасното” за богомилите пак се оказа толкова малко, че за прегледност го удебелих. Така ясно се вижда между какво се налага да търсим съществените неща, които е изтъкнал (или посмял да каже):  Външно еретиците са като овце: кротки, смирени и мълчаливи. Наглед лицата им са бледи от лицемерния пост (докато попове предимно са бледолики от седене на сянка, но не и изпосталели от пост!). Дума не продумват, не се смеят с глас, не любопитстват и се пазят от чужд поглед. Външно не ги отличават от правоверните християни. Като виждат тяхното тъй голямо и тъй особено смирение и като мислят, че те са правоверни и способни да напътват към спасение, хората се приближават към тях и ги запитват за спасението на душата. Те въздишат, и смирено отговарят, а когато проповядват, представят се, като че са на небето. Хулят наредбите, предадени (по негово време християните много добре са помнели от кого!) на светите църкви. Секат кръстовете, не се кланят на иконите и ги наричат идоли. (Онова, което говорят) за господния кръст: Как да му се кланяме? Понеже евреите разпнаха на него божия син, затова кръстът е най-омразен Богу (би хрумнало и на най-простодушния селянин. Нима разубеждава читателя, като ги цитира:). „Ако някой би убил царския син с кръст от дърво, може ли това дърво да бъде мило на царя? Същото нещо е и с кръста спрямо Бога”. Причастие не се извършва по божие повеление, нито е Христово тяло, (защото сред хората) Христос, когато е действал, не е извършвал литургия, затова ние не я почитаме. Не апостолите са установили литургията и причестяването, а Йоан Златоуст (сиреч:) от рождество Христово до Йоана са се изминали повече от триста години (без такива обреди в Църквата, създадена от Неговите апостоли, а двама от най-личните сред тях – св. Андрей Първозванни и св. Павел – са покръствали предците ни още в Неговия век!) .

   Е, нима само мене ме изкушава мисълта, че укорите на Презвитер Козма може да са пресилени, защото така подкокоросвал прозорливите си читатели да чуят тези недоволници – проповедници на неприкованата в канон вяра? Ако така добре запознатият с новото учение поп е бил близък на цар Петър в царедворския смисъл на думата, какво изключва сам да е бил изкушен от идеите на най-младия княз Боян и със своето произведение всъщност интелектуално да „облекчава” душата си от греха да мисли и разсъждава над онова в тях, което му е звучало твърде приемливо? Я четете натътак без попското предубеждение как продължава с „упреците” Презвитер Козма:

    Хулите йереите и всички църковни санове, като наричате правоверните свещеници, слепи фарисеи. Дори и да живеят в леност правоверните свещеници, както вие говорите, когато ги критикувате, ала те не хулят божественото като вас (определено остроумна подкачка, че църковниците не се открояват с друго достойнство). Но и да биха извършили те нещо скришом, „а кои сте вие, които съдите чуждия слуга?” – както каза апостолът. „В един голям дом има не само сребърни и златни съдове, но и глинени, и дървени, едните са за чисто, а другите за нечисто. Ако някой се очисти от тези неща, ще бъде съд почетен, осветен” (опасно елегантен намек за богомилите)... (Те казват:) Не живеем по Мойсеевия закон, а по апостолския. Мнозина мислят, че те страдат за правдата и че ще получат от бога някоя награда за веригите и тъмницата. Та как ще бъдат мили някому, дори и много да страдат, щом като те наричат дявола творец на човека и на всичките божи твари? Еретиците, като чули лъжливия дявол да говори на Исус: „Всичко ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш”, повярвали му и мислят, че той е властител над божиите твари. И пак, като чули Господа да казва: „Сега се осъди князът на този свят” и „Сега иде князът на този свят и в мене той няма нищо да намери” – тези думи, като чули, еретиците нарекоха дявола властител и княз на божиите твари... Нямат свещеници, които да ги кръщават; когато не спазват самия кръстен знак; когато не пишат свещеническите молитви и когато не почитат свещениците...  не вярват в господните чудеса... Църквите смятат за кръстопътища, а литургиите и другите служби, които се извършват в църквите, за многодумие... Ако и да чуват Яков, брата господен, да казва: „Изповядвайте си греховете един на друг и молете се един за друг, за да оздравеете”, те не разбират, че то е казано за йереите. „Болен ли е някой между нас, рече, нека повика черковните презвитери, за да се помолят над него, като го помажат с масло в името на господа”...  Еретиците пък сами себе си изповядват и си прощават... Това правят не само мъжете, но и жените, което е достойно за хула”...

   Човек с волна и грамотна душа не може да намрази богомилите за тези им отклонения. А дали не е проява на хумор, когато Козма изтъква:  „Немалък грях е и този: да гледаме дръзко лицата на жените. Най-добре е да гледаме към земята. Лицето на жената е въдица за сърцето. Имаш ли своя съпруга, бъди от това доволен. Ако ли нямаш, още повече се радвай в Бога, защото Бог сравнява твоето (въз)държане с мъченическа кръв”? След тежките думи, с които упреква разпуснатите клирици, всеки би разбрал защо богомилите не гледат към земята, когато редом са със сестрите си во Христа в своите общи служби – те нямат долни мисли, защото са извисени от Светия Дух в себе си.

   Другото, за което ги упреква, е, че отхвърлят светото кръщение... от младенците, които се кръщават. Честно казано, винаги ме е притеснявало защо дечицата реват, когато попът ги плиска с водата, която е осветил. Възможно ли е да нямат естественото човешко  предразположение към божия благослов, който попът има задачата да въведе в тях? Нима ги е страх да ги приемат тук за божии? Дали пък за светлите им души с още неприспани сетива за свръхдуховното служителят на канона духовник няма правото да ги обрича на посвещение, когато сам не е наясно със същностното? Като следовници на древните посветени, адептите на Българското учение са били убедени, че участник в тайнството може да бъде само пълнолетният човек, който сам се отрича от Сатаната, а не кръстникът му да обещава от негово име, когато самият кръщаван реве на скъсване, че попът го топи в купела, ръси и помазва, без него да пита защо се противи на тази благодат...

   Френският богослов и историк Мишел Муние в своето пространно изследване върху „Катарското богомилско християнство” подчертава: „Богомилският дух е на мекота и нежност... Как е било възможно да се пренебрегне и забрави този Дух на нежност и свобода на онези добри човеци от Лион, от Южна Франция, от истинската хубава Флоренция и от цяла Италия, от цяла Европа, както и от тъй хубавия Славянски свят (достатъчно е да видим чистотата на техните приказки и на техните души), тези благи човеци, които не са дължали никому нищо в сърцето и съвестта си, освен на Бога, тези хора, тъй велики и смирени, в чиито моления е имало само Любов и Обич?„Добри християни, ние ви молим, заради Божията Любов, да дадете на присъстващия тук наш приятел от онова Благо, което Бог ви е дал.” Това е цялата смирена молба на старея, отправена към присъстващите при Утешението на един от тях... В тази молба на старея към добрите човеци има само Любов, доброта, приятелство, които всеки е придобил, чрез съзнателна работа върху себе си, и може вече да ги дарява на всекиго от останалите хора. В тази Богомилска молитва има още такава доброта, че да се грижи дори и за лошите: „О Свети Отче, дари ни способността да познаем това, което ти знаеш, и да обикнем това, което ти обичаш... И аз моля Светия Отец на добрите духове, който има власт да спасява душите и който ни дарява всеки цвят и плод, а заради добрите дава живот и на лошите, да направи така, че лошите да отидат в света на добрите...” („заради добрите” – благодарение на тяхното посредничество, на тяхното учение и на техните молитви...)”.

    Богомилството е научило хората да общуват пряко с Бога и да разсъждават над наслоенията, с които – след Никейския и последвалите го църковни събори – църковните каноници са създали християнство в угода на клира, а не според казаното и показаното от Иисус в общението му с хората около него и светите Му апостоли...

   Неоценили овреме предупреждението на гения Христо Ботев, сега виждаме как под непоринатата византийска воня прокисна нова клевета през един телевизионен богослов. Фактът, че охотно го канят от предаване в предаване показва, че властващите не са спряли битката си против делата и учението на Богомилите. Официонализираните медии няма да ни дадат трибуна за да обясним на народа, че ако съвършените бяха расисти, те щяха да разделят, разпореждат, натрапват, притесняват, подтискат и заплашват верните си последователи. Но това го правят фанатичните служители в църковния клир, където всяка степен от попа до епископа носи облаги и власт.

   Крайно време е да изринем "византийска воня" от предъвквани и днес клевети против Българското учение и неговите адепти. Явно се налага с дела да покажем, че съвършенството в обществото на богомилите не е йерархическо равнище, а духовно. Съвършеният е помазаният да наставлява и изкупува. Да е пример за чистота, познание, доблест и саможертва.

    Все повече ставаме хората, които се стремим към чистото Българско учение. Но богомили не ни прави това, че сме вегетарианци.

   Това, че сме заедно, не ни осигурява обществото на верните и посветените.

   Това,че пътуваме по светите места, свързани с духовните подвизи на нашите предци, още не ни е направило мисионери като тях.

   Ние още се учим да вървим напред с тяхната убеденост в яснотата, която са имали за живота, за смъртта. За Вечността. Знаем много за техния общинариен начин на живот и се стемим да живеем с братско-сестринската обич, която ги е свързвала както помежду им, така и с всички други хора, защото във всекиго са виждали чедо Божие. Но ни трябват още много знания и мъдрост, за да осмислим божията цел и смисъл на човешкия живот в дългите пътешествия на Душата тук и отвъд, та сами да се извисим до равнището на нейни проповедници и утешители за безутешните.

    Изправени сме пред свещени тайни и е опасно да пристъпим към тях като профани, които самонадеяно са готови да подменят изконното познание на посветените си предци с присадки от други школи и учения. На новаците и недоучените е присъщо да се „изхвърлят”, а АЗ-овщината, себеизтъкването, горделивостта, натрапчивостта и безотговорността издават бедния духом човек... 

   Носителите на познанието са били онези, които са надживели човешката суета, въжделения и страхове – СЪВЪРШЕНИТЕ БОГОМИЛИ.

   Време е хората да ги видят сред нас с величавата им скромност, божествената им всеотдаденост в служба на хората и мъдростта им да спечелят със Слвободата в богоотдадеността на Българското учение обърканите, безпътните и обсебените от лъжите на господарите над земния свят. Това е тежка, но достойна мисия и заслужава да ѝ посветим (отново?) своя път през изпитанията на Земята.

 

Пълен анализ на "Беседата" и съветите на константинополския патриарх Теофилакт има в книгата ми "Похитеното съкровище на богомилите".




Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bukovski
Категория: История
Прочетен: 94979
Постинги: 22
Коментари: 8
Гласове: 47
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031