Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2015 11:35 - УНИЩОЖАВАТ ПОСЛЕДНАТА ВЪЛЧА МИСТЕРИЯ!
Автор: bukovski Категория: История   
Прочетен: 2070 Коментари: 1 Гласове:
5



     Последната вълча мистерия, оцеляла от посветителските обреди на траките в затвореното елитарно общество на гетите-даки (т. е. „вълци”),  са напът да унищожат агресивни профани. Отново последователи на привнесени чужди модели нагло се разпореждат с традиции, оцеляли по нашите земи от древността, както преди 70 години комунистическите активисти-атеисти са преследвали последните потомствени жреци и жрици в Странджа, за да изкоренят нестинарските обреди.

   Вълчите мистерии са развивали способността на посвещавания да живее както сред видимото, така и невидимото, да преминава през измеренията, с които физиците чак сега се заеха. Разбира се, винаги

 този преход е бил най-стриктно пазената тайна

    Но пробив все пак се е явил. В много странен вид – като имитативен обред на вълча мистерия с кучетата, които и в древността са замествали в редица ритуали вълците като техни „братя”. Фактът, че е достигнал до наши дни, издава колко емблематично е стоял в цялостната система на ритуалите. Не е случайно, че сега най-ревностно го следват в свещената планина Странджа – районът, останал изконно „вълчи”, където и до днес нестинарите изпълняват стари жречески танци под ударите по вълчата кожа на тъпана. Дори пет века след Христа астите в най-източната част на Тракия между Аполония (Созопол) и Бизантион (Цариград) следвали мистичния култ към гетския жрец Залмоксис (свидетел е лексикографът Хезихий). Името, под което се е превърнал в обичай –

тричане, което значи лекуване

 – навежда към записания от Платон разказ на Хармидас. В него тракът споделя как същият Залмоксис е учил народа си да започва лечението, като първо възстанови космическата хармония в душата на заболелия и тогава да изцерява болния орган с обичайните похвати...

   Ритуалът се извършва на чист/Песи понеделник в първия ден на постите преди Пролетното равноденствие. Вероятно посветените са завихряли мистериите на 1, 2 и 3 февруари, щом в народната памет тези Вълчи празници са запомнени като Трифунци. Магичното обновление/оздравяване е предполагало посреднически способности както между небесното и земното, така и между елементите, които изграждат нашия свят. И от физика Никола Тесла знаем, че цялата ни биологична система, мозъкът и самата Земя работят на едни и същи честоти, но посветените ни предци са научили, че за съвършеното синхронизиране на човека с хармонията на космическите енергии може да помогне универсалният медиатор – вълкът. Това е лесното обяснение защо хората, които чакали пред свещената пещера да разберат какво ще стане вътре с магите, са виждали да излиза вълк...

   Навярно вълчето тайнство е излязло от тайните камери на върховните маги, когато църковниците са погромили техните светилища. Може би посветените са се върнали към

изконните служби на древните жреци пред народа си

за да го защитят от агресивната нова вяра. Кучето има още едно незаменимо посредническо качество: то е страж и спътник, та лесно приема ролята на тотемния звяр. Когато обредът се утвърдил като изцелителски („тричене”), всеки стопанин държал да го пречистят в тайнството с неговия пазител. За „народни вярвания” ни се вменява, че така се прогонвали бесове, зли духове и всякакви „енергийни прилепчивости“, а животното се предпазвало от бяс. Хитроумно е – лесно се преповтаря от бабички...

   „Технологията” на тайнството предполага кучето първо да бъде хоризонтално провесено (между горе и долу), сетне да бъде извадено от „питомното” към „дивото”, като бъде завихрено, сякаш е пламък във въртеж, докато излезе от примката на въжата и полети във въздуха, та щом падне замаяно в реката под него, в шемета и привидното си давене да приеме нова душа, та като излезе от водата пречистено и обновено, да се завърне преродено на четвъртия елемент – земята.

   Едва ли в свещените пещери (а особено пък в общо взето тесните посветителски камери) тайнството е протичало в този вид. Така е бил „преведен” за масово ползване смисълът на

обреда за проникновение като цел и преживяване на миста

   Невежите, които поради недостатъчните си познания са винаги по-агресивни, се заеха да изкоренят оцелялото от обичая, като съжалиха кучетата. Да биха чели повече, щяха да знаят от антропософа Рудолф Щайнер, че дори Йоан Предтеча при кръщението на Христос в река Йордан е заложил на сходно „варварство” и именно когато натиснал главата на Иисус под водата, в Него се е вселил Светият Дух. От видния цариградски богослов Евтимий Зигавин пък можеха да научат, че дори през ХІІ в. съвършените сред богомилите се смятали за... „богородици”, защото с Българското учение раждали Светия Дух, който обитавал в тях, за обкръжилите ги хора – смисълът на лекуването, когато чрез съизживяното с кучето посветените възстановявали космическото равновесие на човека в света...

   Убеден съм, че посвещаваните са минавали през много по-сложни и рискови изпитания, за да постигнат върховата си цел. Но в „поп-варианта” е било заложено на своеобразна психо-емоционална индукция. Всеки, който е имал куче, знае, че няма по-предан приятел от него. А кой би бил по-всеотдайно свързан с човека? Има ли по-благороден служител?

Само профани биха сметнали, че стоят сред цяло село изверги

всеки подложил на публично изтезание най-скъпия си другар. Трябва да носиш душа, предразположена към посвещение, за да осъзнаеш благодатното хармонизиране на енергиите в това изпитание на преопитомяването! Човек би надраснал себе си, ако съумее да съизживее очищението!

   Вълкът – дивото – е загадка. Той не обича светлата част на денонощието. Като  чужд ни навестява. Ощетява ни понякога. Плаши ни. Но в песните си дедите ни му наричат: Куме ле, Кумчовълчане, честито да ти е името, дето го хаир дарува”...
   Страшното е и чаровното при вълка, защото той е винаги между – доброто и злото, дивото и питомното, търпението и устрема, минаващото и разграниченото... Той се явява винаги посредник, затова службите в негово име призовавали към щастливата промяна. Народът ни „търси” неговата благосклонност дори на прехода от есента към зимата (като празнува Вълчляци, Вучляци, Дзверини дни, Мратинци), или от зимата към пролетта (Трифунците). В Средните Родопи до 1920 - 1930 г. потомците на Орфеевия народ дори зачитали „Зава̀лька“ (за вълка) всеки първи ден от месеца! Той е преминаващото, а зад него и отпред е разграниченото...

   Сега „тричането” се преследва с полицаи под натиска на прочутите ни със своето състрадание политици и други „еколози”. Сигурно и те ще успеят, защото под такъв демоничен надзор дори хора с изконно просветлени души няма как да постигнат съзвучие с космически енергии, а щом престанат, след две поколения обредът ще може само да се имитира...

 




Гласувай:
5
0



1. min16 - Песи понеделник, виси куче, тричане
27.02.2017 12:29
http://min16.blog/lichni-dnevnici/2017/02/27/pesi-ponedelnik.1512450
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bukovski
Категория: История
Прочетен: 94979
Постинги: 22
Коментари: 8
Гласове: 47
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031