Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2015 11:47 - ЗАГАДЪЧЕН БОЖИ СИН В ОЛТАР НА 8 ХИЛЯДОЛЕТИЯ
Автор: bukovski Категория: История   
Прочетен: 1539 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 06.02.2015 11:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     Сакралният модел на християнския храм се оказа заложен в светилище на над 8 хилядолетия. Разкри го археолога Георги Ганецовски край врачанското село Оходен и твърди, че е влязъл в най-ранния храм по нашите земи на Бога, олицетворяван от древните в образа на Слънцето.

  В този храм „иконите”, които фактичести маркират мястото на иконостаса пред свещеното пространство (олтара), са... гробове. Че не става дума за некропол издава не само малкият им брой – човешките са пет. Те са на хора от края на VІІ-мо и началото на хилядолетие преди Христа зората на произвеждащата икономика (когато започва развитието на тази, с която сега живеем). Ако застанем с лице на изток непосредствено зад това първо познато в Европа светилище, вляво, където върху иконостаса на днешните православни черкви се намира иконата на Светата Богородица, са разположени като върхове на равностранен триъгълник

три женски фигури

свити в ембрионална поза (хокер). Челната е на 15-20-годишна с отнета част от тазовите кости в знак, че е раждала. Нейната глава принудително е обърната към изгрева във времето на зимното слънцестоeне (с неизбежното изместване през хилядолетията, то съответства на днешната Коледа).

   Зад нея, още по наляво, е скелетът на 25-30-годишна старица с глава принудително обърната към мястото, където слънцето се показва при равноденствие. Вдясно от нея е гробът на около 5-годишно момиченце, което също гледа натам.

   Ако продължим да сравняваме подредбата на неолитните олтари край с. Оходен с иконостаса в нашите днешни храмове, става все по-интересно: по средата, където днес е мястото на царските двери (през които по време на богослужението излизат пред миряните свещениците), е бил положен

мъж на около 33 години

Тилът му е подпрян със захлупено надолу глинено гърне, за да задържи лицето и очите му насочени към мястото, откъдето изгрява слънцето в деня на пролетното и, съответно, есенното равноденствие. Че посоката е от съществено значение показва и дългият кремъчен нож, сложен зад съда с връх по направлението, в което е прикован и неговият поглед. Централното място, което е отредено на мъжа, го изтъква като жрец.

   Точно в „олтара” пред раннонеолитния жрец, по пътя на погледа му бе открит скелет на 3-4-годишно момче с лице към... него.

Защо само То е загърбило Небесното светило?

Дали това не е знак, че пристига от изгрева като Чедо на Слънцето?! Какво е шифровано с полагането Му във фокуса на лъчите от точките на изгревите в дните на зимното, пролетно/есенното и лятното слънцестоене до телата за жреца, троицата жени и свещените еленови рога, поставени където сегае стоят иконите на Христос и Йоан Предтеча? Дошло по Слънчевия проход, дали не е погребано в олтара, за да бъде привързан вовеки Божият дух към Земята? Поставено „очи в очи” пред жреца не подсказва ли, че предава/приема послание, оброк, завет като Божи Син?!

   Според проф. Ал. Фол, съхраненият в българския фолклор обреден вик към изгряващото Слънце в края на зимата – Сабо! – е поздрав от прадревни времена за Сина на Великата Богиня-майка, който литературно е известен като Сабазий.

   Някакво смътно – може би дълбоко атавистично? – чувство ми подсказва, че в непосредственото ни космическо светило нашите далечни предци са виждали олицетворена проява на живототворящото Божествено присъствие. Не е ли по-първобитно, ако То е било възприемано като всеогряващото Му Небесно Око?! Нещо повече: щом на тези слънчеви кръгове – и в светилището край Оходен, и по издълбаните върху скалите свещени окръжности – педантично са провъртали дупка в средата, тя дали не е

знак за осезаем от тях проводник към Бога?

Честно казано, в началото на ХХІ век ние не знаем какво точно представлява един светлинен лъч. Преди два века физиците са го виждали като порой от миниатюрни материални частици – корпускули (от латинското corpusculumтелце!) – които летят като сачми и затова отскачат от косите отражателни повърхнини, но спокойно (едва със загуба от 4 на сто!) преминават през напречните прозрачни препятствия. Други припознават в лъча-струя по-скоро вълни като електромагнитните – нещо, което лесно обяснява дифракцията, интерференцията и поляризацията на светлинния сноп. Но в измеренията между материални частици и електомагнитни пулсации какво ли не може да се вмести като лъчиста енергия?!

  Знаменателно е, че сакралното полагане на скелети в светилището е съхранено до днес – когато се строи християнски храм, в него се полага поне костица от светец, а свети мощи и сега се редят точно пред иконостаса...

 

   Проблемите около „прочита” на светилището и връзката му с останалите сакрални обекти по нашите земи подробно разглеждам в книгата си „Опасният „архив” на богомилите”, издадена от „Сиела” през 2013 г.




Гласувай:
3
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bukovski
Категория: История
Прочетен: 94986
Постинги: 22
Коментари: 8
Гласове: 47
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031