Прочетен: 3411 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 22.01.2015 21:13
Тайната за една мистерия, свързана кодово с мисията на Иисус, предпазливо се охранява вече 1978 години. Единственият повод, при който се споменава, е денят на светия първомъченик и архидякон Стефан. Когато се умножили много последователите на Иисус след Неговото възкресение, които от тях притежавали земи или къщи ги продавали и слагали пред нозете на апостолите спечеленото, та закупеното с тях било раздавано на всеки според нуждата. Но скоро между тия, които получавали храна, се появил ропот, защото елинистите започнали да се оплакват, че на техните вдовици давали малки дажби. Тогава апостолите избрали между учениците си 7 души, които нарекли „дякони” (служители) и на тях поверили да поделят благата като те раздават дажбите. Пръв между тях бил Стефан. Но неговата ревност към Христовата вяра силно обезпокоила членовете на синедриона. Като не успели в спор с него да противостоят на духовната му сила и мъдрост, те възбудили срещу него евреите, стареите и книжниците, като го обвинили, че уж хулил Бога и Мойсеевия закон. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушавали закона. „Твъдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал той, – вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие”. А когато допълнил: „Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога”, те го измъкнали вън от града в Йосифовата долина около Кедърския поток и започнали да хвърлят камъни върху него, докато той се молил: „Господи Иисусе, не зачитай им тоя грях”.
Сред екзекуторите му бил и високо образованият Савел
Макар да бил роден в киликийския град Тарс, по наследство имал римско гражданство, което дедите му били получили за прилежна служба на латините – вероятно като воини на империята. Дори (очевидно по семейна традиция) сам бил придобил военновременна специалност. Не бойна, наистина, а като правач на шатри, обаче точно тя сигурно можела да му гарантира изгоден бизнес в периферията на световната супердържава, защото Рим постоянно воювал за нови земи или да защити придобивките си. При това, поради старите заслуги на рода си, като занаятчия можел да ползва известни привилегии – идеална основа за всеки евреин да се подреди добре в обществото щом извлече максимална изгода от тези благоприятни дадености. Но той не се виждал да върти дюкян. Определено се чувствал скроен за велики дела. Предците му са били сторили каквото трябвало да не тръгвал от нулата. Не му се налагало да следва банални пътища, защото не бил никой нито в обществото на израилтяните, нито за римската администрация в Киликия. Привличала го науката и като залягал над книгите, до 30-ата си годишнина вече бил известен като отличен познавач на юдаизма. Минавал за прочут законник не само пред своите, но и пред чуждите, а щом си публична личност, някой ти иска непременно мнението за едно или друго явление в обществото. Властта, твоята религиозна общност или средата, към която принадлежиш, постоянно те заставят да вземаш страна в текущи спорове, разриви, движения. Карат те да подписваш петиции. Настояват да показваш лоялност към изконните ценности на тези, с чието благоволение се радваш на славата си и на своя имот. Както си, божем, тачен, ценен, необходим, току се оказваш притиснат да се отплатиш на някого, който ти излиза с убеждението, че си длъжен да го подкрепиш...
Римското владичество и учението на Иисус от Назарет
били по неговото време основните проблеми на израилтянското общество. Както се знае, нравственият убиец на Христос са юдаистите начело с първосвещеника Каяфа. Като законник, Савел не можел да не им даде подкрепата си в такъв труден за еврейството период, когато отческата му религия се разцепвала. Със сигурност не се опитвал да съзре в дърводелския син великия учен, който би могъл да го респектира с ценна идея за смисъла и целта на човешкия живот, камо ли да очаква от него божествени проникновения. Не го виждал като интелектуалец. Направо му бил досаден с простонародния си говор, неизисканите си дрехи и неукото си общество от рибари, каменари, митари, просяци и проститутки. Вероятно го е измъчвала ревността на утвърдената звезда към новата Суперзвезда. На всичко отгоре Спасителя определено настройвал техния народ да отвърне очи от дотогавашните си духовни водачи и явно окарикатурявал публичните звезди от кръга на нашия човек като проповядвал: „Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките, които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят – те ще получат по-тежка присъда”.
В крайна сметка, като страстен във всяко начинание деец, нашият талмудист станал непримирим преследвач на нововерците. Не от раз, разбира се. Постигнал го постепенно, неусетно. Първо го хванали само да пази дрехите на тия от колегите си законници, които се впуснали да убият с камъни архидякон Стефан по обвинението, че като признавал Иисус за Божи Син, хулел Бога. После – като съучастник (па макар и с престъпното си бездействие) в тяхната долна постъпка – той се принудил да одобрява публично претрепването на християнския първомъченик. Сетне трябвало да преглъща срама, че след тази случка благоговейните човеци вече не били от средите на книжниците като него, а от онеправданите всякак нововерци, което не се издържа дълго.
Човек не може да бъде едновременно умен, честен и съидейник на екзекутори
та решил, че залага на дълга, когато, след показното убийство на дякона, се забързал към Дамаск, оторизиран от първосвещениците на юдаизма да развихри и там непримирими гонения против последователите на Иисус. Може и да е спорно дали апетитът идва с яденето, но страстта към преследване със сигурност се разпалва с практикуването ѝ. Нямал търпение да съдейства всячески да се върне статуквото на единоверието в израилтянското общество, когато внезапно чудо го застигнало на пътя с мощ, която тутакси го спешила не само в преносен, но и в буквален смисъл. „Посред деня, на пътя, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене. Всички паднаха на земята и аз чух глас”, разказвал сетне той за силата на новия феномен.
Начетените сигурно ще си спомнят, че и професор Опенхаймер си е мърморел „светлината, по-ярка от хиляди слънца” при изпитанията на създадената от него американска атомна бомба. Прието е, че цитирал „Махабхарата”.
Савел бил разтреперан и макар очите му да били отворени, никого не виждал. Людете, които го придружавали, стояли вцепенени и „слушали глас, пък никого не виждали”.
В Дамаск живеел един от 70-те Христови ученици – св. апостол Ананий. Предава се, че Господ във видение му открил къде бил отведен от хората си слепият Савел и му заповядал да отиде при него. На опасенията си, че наказаният свише „и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име”, призваният деец на мисията чул ответа: „Иди, защото той ми е избран съсъд, за да се понесе името Ми пред народи и синове Израилеви". Затова го намерил „и като възложил върху му ръце, казал: „Брате Савеле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който идваше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий!” И изведнъж, сякаш люспи паднали от очите му и той веднага прогледал, покръстил се и станал – по думите на св. Йоан Златоуст – от вълк – агне, от тръни – лозе, от плевели – пшеница, от враг – приятел, от богохулник – богослов. Вместо да гони името Христово, той започнал да проповядва по синагогите и навсякъде, че Иисус Христос е Син Божи, за най-голяма почуда на всички, които познавали Савел, като гонител на християните”.
Като потомци на предците си в нашите земи
е редно да се запитаме: защо когато през 52 г. Савел, вече сам хиротонисан като апостол под името Павел, поел с евангилиста Лука и св. Тимотей да пренесе Новия завет Европа, първо посетили остров Самотраки в Средиземно море, където било най-прочутото в древността светилище на траките. Едва ли в присъствието на Ананий е прогледнал само за обозримото пред очите му. Що за съдбовна сила е била открита пред него, за да го спечелят за апостол, че тогава на непосветените далече от Тракия той пояснява: става дума за откритието на Тайната, умълчавана от вечни времена (Послание до римляните, 14:24). Каква би могла да е посоката към тази Тайна май подсказва странното предание, че тогава той и евангелистът Лука показвали на родопчани не икона на Иисус, а... с разпятие на Орфей. Някои се изкушават да твърдят, че именно това склонило непокорните беси да приемат новата религия за Божия Син и Цар (като Давидов внук), защото онова, което носели в душите си от Блестящоизвестния, предполагало той отново да се завърне, а това не изключвало и отново да бъдел погубен от Господаря на този свят (Rex mundi) – включително и като този път нарочно не бъде разкъсан, ами показно разпнат. Начетените знаят, че Орфей е отхвърлил наложените от Дионис кървави жертвоприношения, а в Новия завет пише как и Иисус е изгонил от храма продавачите на гълъби за жертвоприношения.
Но между духовната практика на посветените траки в нашите земи и на есеите, под чието влияние са били дори Богородица, Йоан Предтеча, Иисус, Йосиф Ариматейски и още редица дейци около Христос, се провижда много по-стара връзка, подробностите по която налагат поредица от по-обстоятелствени публикации...
Мисля, че настана време да продължим към изконните тайнства на посветените по нашите земи. Господарите на телевизиите и пресата бдят това да не стане, но тук, на този адрес, пътят към полагащото ни се по наследство потулено познание ще продължи с факти, препрочитане на записвани истории, предания, хипотези и откровения. За това има три условия: да опазим свободата в Мрежата; да има достатъчно желаещи да постигнем Проникновението, и, разбира се, те също да застанат открито с имената и градивните си идеи, а не да пренесат и тук подлостта на негодниците с агентурни псевдоними, които още подхранват атмосферата от господството на комунистическото гестапо.
Ние ще ти помогнем за прекрасните"еретични" изследвания с нашия постинг
"Нови биометрични кръщелни свидетелства на Българите.Къде ще се вгражда чипа?"
http://bezistena.blog.bg/history/2014/12/26/.1230296
Честито Рождество на Спасителят!
Исус и Богородица те обичат и бдят над дома ти!
С Любов от екипа ни!
